Смолян е несъмнено един от най-известните градове на територията на Южна България, като със същото име има и община. Близостта на населеното място с Родопите е една от причините той да се радва на сравнително висок процент посещаемост от туристи от различни точки на страната. Що се отнася до село Стойките, то е локализирано в самото сърце на Родопите и е една от южните точки в страната. Само петнадесет са километрите до Смолян, а още по-малка е дистанцията до един от планинските ни курорти – Пампорово. Само седем километра се налага да изминат живеещите в селото хора, ако искат да прекарат там своята почивка. За сметка на това разстоянията до двата най-големи града в лицето на София и Пловдив са по-големи. До столицата дистанцията е двеста и петдесет километра, докато до Пловдив тя е деветдесет. Поне 1 400 метра достигат стойностите на надморската височина, но тези показатели са средни.
Като умерено студен би могъл да се определи климатът в Стойките, който се изразява в свежа и топла пролет и също толкова топъл летен сезон. По отношение на останалите две годишни времена, зимата е мека и продължителна. Есента е мека и приятна за разходки, ето защо дори тогава туристическите посещения в селото и цялата област биха могли да се осъществят. Гористият терен е силно пресечен на много места, а това е едно от големите предимства за хората. По този начин те и домовете им са надеждно защитени от бурно духащите ветрове. Смърч, ела и хвойна са само малка част от растящите наоколо растения, като има и немалки количества сливови дървета. Ябълката и киселицата са още две от растенията в района, но разнообразието по отношение на растителния свят не спира до тук. Лековитите билки и ядливите гъби се срещат в доста голямо разнообразие, като към втората категория спадат сърнелата, пачият крак и манатарката. Горската печурка е друга опция за любителите на гъби, а животинският свят е представен най-вече от сърни, катерици и елени. Вълците, лисиците и глиганите са представители на хищните животни, а също така се среща и таралеж от типа източноевропейски.
Общо пет на брой махали формират цялостния облик на Стойките, а най-голямата от тях носи името Гращица. Има и махала със същото като на селото име, а останалите се казват съответно Кайовска, Водата и Мършавото. В първите години от осемнадесетото столетие за пръв път до нас достигат сведения, като всъщност става дума за споменаване на селото. Това се случва в османски документ от 1706-та година, а споменаването дължим на Пол Лукас. Въпреки типично американското звучене на името, този мъж по народност е французин. Една от най-ценните и интересни за археолозите находки е медал от времето на Първите олимпийски игри в столицата на Гърция Атина. Медалът е сребърен и е открит четири години преди да настъпи двадесетото столетие. Няма стопроцентова теза сред историците кой е точно притежателят на медала. Най-разпространено е мнението, че то е собственост на местен жител. За съжаление името му не ни е известно, иначе той би се превърнал в истинска сензация.
